На 14 март 2019 г., Европейската асоциация по логистика организира в сградата си целодневна фокус група, където професори по логистика и верига на доставките, учени от висши учебни заведения и старши бизнес директори от логистичния сектор взеха участие в събитието. Някои от участниците имаха множество профили и покриваха повече от един ъгъл на триъгълника, в частност при образованието и проучванията.

Целта на експертната фокус група беше да оцени резултатите в по-голяма дълбочина и да направи препоръки за поддържане на продуктите на FRAMELOG след края на проекта. Голямо предизвикателство за много проекти на ЕС се оказва запазването на инерцията и гарантирането, че резултатите ще запазят стойността и важността си след края на финансирането от ЕС.
В тази връзка, два казуса за сътрудничество бяха представени от членове на групата, за да помогнат при подготовката на условията за дискусията. Първо, проф. Габи Нюман от Техническия университет за приложни науки, Вилдау, говори за съвместната университетска програма по логистика, с продължителност от седем семестъра, предлагана в нейната институция. Тази програма редовно работи с малки и средни предприятия, които могат да участват в логистичните им курсове, като представят проблеми „от реалния живот“, върху които да работят студентите. Това предлага подход за сътрудничество на малки и големи организации, от който печелят и двете страни.

Професор Ед Суини от университета „Астън“ говори за множество съвместни инициативи, които сега се предлагат в университета му. Те включват задочна магистърска степен за хора, които вече работят на логистична позиция на управленско ниво.
Участниците смятат, че „триъгълникът на знанието“ е мощен и укрепващ инструмент, когато се прилага в логистичния сектор и следователно групата би искала да види по-широкото му прилагане и насърчаване в Европа и отвъд. Въпреки това, „триъгълникът“ изглежда се разглежда през призмата на образованието и изследванията, а групата смята, че трябва да се разработи още повече включването на бизнеса в този модел. Гледната точка на групата беше, че всяка част от „триъгълника“ трябва да има еднаква тежест.